труфил е

Речник на българския език

1. труфил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

труфил е е производна форма на труфя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. труфил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

труфил е е производна форма на труфя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).