труфило е

Речник на българския език

1. труфило е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

труфило е е производна форма на труфя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. труфило е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

труфило е е производна форма на труфя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).