труфилото

Речник на българския език

1. труфилото — ед. ч. членувано

труфилото е производна форма на труфило (ед. ч. членувано).

2. труфилото — мин. деят. св. прич. ср. р. членувано

труфилото е производна форма на труфя (мин. деят. св. прич. ср. р. членувано).