труфили

Речник на българския език

1. труфили — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

труфили е производна форма на труфя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. труфили — мин. деят. св. прич. мн. ч.

труфили е производна форма на труфя (мин. деят. св. прич. мн. ч.).