труфи

Речник на българския език

1. труфи — сег. вр., 3 л., ед. ч.

труфи е производна форма на труфя (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. труфи — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

труфи е производна форма на труфя (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. труфи — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

труфи е производна форма на труфя (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).

4. труфи — повелително наклонение, ед. ч.

труфи е производна форма на труфя (повелително наклонение, ед. ч.).