тропотил е

Речник на българския език

1. тропотил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

тропотил е е производна форма на тропотя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. тропотил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

тропотил е е производна форма на тропотя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).