тропотила

Речник на българския език

1. тропотила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

тропотила е производна форма на тропотя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. тропотила — мин. деят. св. прич. ж. р.

тропотила е производна форма на тропотя (мин. деят. св. прич. ж. р.).