тримирило

Речник на българския език

1. тримирило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

тримирило е производна форма на тримиря (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. тримирило — мин. деят. св. прич. ср. р.

тримирило е производна форма на тримиря (мин. деят. св. прич. ср. р.).