тримирили

Речник на българския език

1. тримирили — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

тримирили е производна форма на тримиря (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. тримирили — мин. деят. св. прич. мн. ч.

тримирили е производна форма на тримиря (мин. деят. св. прич. мн. ч.).