тримирила

Речник на българския език

1. тримирила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

тримирила е производна форма на тримиря (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. тримирила — мин. деят. св. прич. ж. р.

тримирила е производна форма на тримиря (мин. деят. св. прич. ж. р.).