тримирил

Речник на българския език

1. тримирил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

тримирил е производна форма на тримиря (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. тримирил — мин. деят. св. прич. м. р.

тримирил е производна форма на тримиря (мин. деят. св. прич. м. р.).