тримири

Речник на българския език

1. тримири — сег. вр., 3 л., ед. ч.

тримири е производна форма на тримиря (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. тримири — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

тримири е производна форма на тримиря (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. тримири — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

тримири е производна форма на тримиря (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).

4. тримири — повелително наклонение, ед. ч.

тримири е производна форма на тримиря (повелително наклонение, ед. ч.).