тримирели

Речник на българския език

1. тримирели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

тримирели е производна форма на тримиря (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. тримирели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

тримирели е производна форма на тримиря (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).