трило

Речник на българския език

1. трило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

трило е производна форма на трия (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. трило — мин. деят. св. прич. ср. р.

трило е производна форма на трия (мин. деят. св. прич. ср. р.).