трила

Речник на българския език

1. трила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

трила е производна форма на трия (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. трила — мин. деят. св. прич. ж. р.

трила е производна форма на трия (мин. деят. св. прич. ж. р.).