триангулирало

Речник на българския език

1. триангулирало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

триангулирало е производна форма на триангулирам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. триангулирало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

триангулирало е производна форма на триангулирам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. триангулирало — мин. деят. св. прич. ср. р.

триангулирало е производна форма на триангулирам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. триангулирало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

триангулирало е производна форма на триангулирам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).