тресъл

Речник на българския език

1. тресъл — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

тресъл е производна форма на треса (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. тресъл — мин. деят. св. прич. м. р.

тресъл е производна форма на треса (мин. деят. св. прич. м. р.).