треснете

Речник на българския език

1. треснете — сег. вр., 2 л., мн. ч.

треснете е производна форма на тресна (сег. вр., 2 л., мн. ч.).

2. треснете — повелително наклонение, мн. ч.

треснете е производна форма на тресна (повелително наклонение, мн. ч.).