трептяло

Речник на българския език

1. трептяло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

трептяло е производна форма на трептя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. трептяло — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

трептяло е производна форма на трептя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. трептяло — мин. деят. св. прич. ср. р.

трептяло е производна форма на трептя (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. трептяло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

трептяло е производна форма на трептя (мин. деят. несв. прич. ср. р.).