трептели

Речник на българския език

1. трептели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

трептели е производна форма на трептя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. трептели — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

трептели е производна форма на трептя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

3. трептели — мин. деят. св. прич. мн. ч.

трептели е производна форма на трептя (мин. деят. св. прич. мн. ч.).

4. трептели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

трептели е производна форма на трептя (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).