треперили

Речник на българския език

1. треперили — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

треперили е производна форма на треперя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. треперили — мин. деят. св. прич. мн. ч.

треперили е производна форма на треперя (мин. деят. св. прич. мн. ч.).