треперил

Речник на българския език

1. треперил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

треперил е производна форма на треперя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. треперил — мин. деят. св. прич. м. р.

треперил е производна форма на треперя (мин. деят. св. прич. м. р.).