треперел

Речник на българския език

1. треперел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

треперел е производна форма на треперя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. треперел — мин. деят. несв. прич. м. р.

треперел е производна форма на треперя (мин. деят. несв. прич. м. р.).