трепело

Речник на българския език

1. трепело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

трепело е производна форма на трепя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. трепело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

трепело е производна форма на трепя (мин. деят. несв. прич. ср. р.).