трепели

Речник на българския език

1. трепели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

трепели е производна форма на трепя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. трепели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

трепели е производна форма на трепя (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).