трезвениците

Речник на българския език

1. трезвениците — мн. ч. членувано

трезвениците е производна форма на трезвеница (мн. ч. членувано).

2. трезвениците — мн. ч. членувано

трезвениците е производна форма на трезвеник (мн. ч. членувано).