тревожило

Речник на българския език

1. тревожило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

тревожило е производна форма на тревожа (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. тревожило — мин. деят. св. прич. ср. р.

тревожило е производна форма на тревожа (мин. деят. св. прич. ср. р.).