требил съм

Речник на българския език

1. требил съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

требил съм е производна форма на требя (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. требил съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

требил съм е производна форма на требя (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).