требил си

Речник на българския език

1. требил си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

требил си е производна форма на требя (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. требил си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

требил си е производна форма на требя (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).