требило е

Речник на българския език

1. требило е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

требило е е производна форма на требя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. требило е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

требило е е производна форма на требя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).