требило

Речник на българския език

1. требило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

требило е производна форма на требя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. требило — мин. деят. св. прич. ср. р.

требило е производна форма на требя (мин. деят. св. прич. ср. р.).