требили

Речник на българския език

1. требили — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

требили е производна форма на требя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. требили — мин. деят. св. прич. мн. ч.

требили е производна форма на требя (мин. деят. св. прич. мн. ч.).