требила

Речник на българския език

1. требила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

требила е производна форма на требя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. требила — мин. деят. св. прич. ж. р.

требила е производна форма на требя (мин. деят. св. прич. ж. р.).