требил
1.
требил —
преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.
требил
е производна форма
на требя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).
2.
требил —
мин. деят. св. прич. м. р.
требил
е производна форма
на требя (мин. деят. св. прич. м. р.).