треби

Речник на българския език

1. треби — сег. вр., 3 л., ед. ч.

треби е производна форма на требя (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. треби — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

треби е производна форма на требя (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. треби — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

треби е производна форма на требя (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).

4. треби — повелително наклонение, ед. ч.

треби е производна форма на требя (повелително наклонение, ед. ч.).