требело

Речник на българския език

1. требело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

требело е производна форма на требя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. требело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

требело е производна форма на требя (мин. деят. несв. прич. ср. р.).