требел

Речник на българския език

1. требел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

требел е производна форма на требя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. требел — мин. деят. несв. прич. м. р.

требел е производна форма на требя (мин. деят. несв. прич. м. р.).