требел
1.
требел —
преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.
требел
е производна форма
на требя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).
2.
требел —
мин. деят. несв. прич. м. р.
требел
е производна форма
на требя (мин. деят. несв. прич. м. р.).