трансмутирало е

Речник на българския език

1. трансмутирало е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

трансмутирало е е производна форма на трансмутирам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. трансмутирало е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

трансмутирало е е производна форма на трансмутирам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. трансмутирало е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

трансмутирало е е производна форма на трансмутирам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).