трансмутирала

Речник на българския език

1. трансмутирала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

трансмутирала е производна форма на трансмутирам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. трансмутирала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

трансмутирала е производна форма на трансмутирам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. трансмутирала — мин. деят. св. прич. ж. р.

трансмутирала е производна форма на трансмутирам (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. трансмутирала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

трансмутирала е производна форма на трансмутирам (мин. деят. несв. прич. ж. р.).