точкува

Речник на българския език

1. точкува — сег. вр., 3 л., ед. ч.

точкува е производна форма на точкувам (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. точкува — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

точкува е производна форма на точкувам (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. точкува — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

точкува е производна форма на точкувам (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).