точилар

Речник на българския език

точила̀р съществително име, мъжки род (тип 31a) редактиране

Значение

точила̀рят, точила̀ря, мн. точила̀ри, м. Занаятчия, който точи сечива.

Грешни изписвания (3)

  • точелар
  • тучелар
  • тучилар

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. то-чи-лар
непълен член то-чи-ла-ря
пълен член то-чи-ла-рят
мн.ч. то-чи-ла-ри
членувано то-чи-ла-ри-те
бройна форма то-чи-ла-ри
звателна форма то-чи-ла-рю