точил

Речник на българския език

1. точил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

точил е производна форма на точа (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. точил — мин. деят. св. прич. м. р.

точил е производна форма на точа (мин. деят. св. прич. м. р.).