торяло

Речник на българския език

1. торяло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

торяло е производна форма на торя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. торяло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

торяло е производна форма на торя (мин. деят. несв. прич. ср. р.).