тормозил

Речник на българския език

1. тормозил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

тормозил е производна форма на тормозя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. тормозил — мин. деят. св. прич. м. р.

тормозил е производна форма на тормозя (мин. деят. св. прич. м. р.).