торило

Речник на българския език

1. торило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

торило е производна форма на торя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. торило — мин. деят. св. прич. ср. р.

торило е производна форма на торя (мин. деят. св. прич. ср. р.).