торили

Речник на българския език

1. торили — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

торили е производна форма на торя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. торили — мин. деят. св. прич. мн. ч.

торили е производна форма на торя (мин. деят. св. прич. мн. ч.).