торила

Речник на българския език

1. торила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

торила е производна форма на торя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. торила — мин. деят. св. прич. ж. р.

торила е производна форма на торя (мин. деят. св. прич. ж. р.).