торил

Речник на българския език

1. торил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

торил е производна форма на торя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. торил — мин. деят. св. прич. м. р.

торил е производна форма на торя (мин. деят. св. прич. м. р.).