торели

Речник на българския език

1. торели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

торели е производна форма на торя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. торели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

торели е производна форма на торя (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).