торбалан

Речник на българския език

торбала̀н съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. торбала̀новци, м.
1. Бедняк, парцалан.
2. При заплаха на възрастен към дете — човек, който ходи с голяма торба и събира в нея непослушните деца.

Грешни изписвания (3)

  • торбълан
  • турбалан
  • турбълан

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. тор-ба-лан
непълен член тор-ба-ла-на
пълен член тор-ба-ла-нът
мн.ч. тор-ба-ла-ни
членувано тор-ба-ла-ни-те
бройна форма тор-ба-ла-на
звателна форма